четвъртък, 22 септември 2011 г.

Пиперки и сирене в ароматна панировка!

     Няма нищо изненадващо в това ястие, предполагам поне, че е така! Идеята ми беше за пиперки бюрек, но вижте какво се получи в крайна сметка.
   Та да ви разкажа откъде ми дойде тази идея, прибирам се аз в къщи и съм се настроила да правя едни бюреци, едни чудеса. Отварям хладилника, вадя завидно количество печени червени пиперки, доволна съм от вида им, едно свежо сирене, което е на ръба на срока на годност, ще станат велики! 




    Препъни камъка беше липсата на галета и цялата идея се преобърна, но пък имам едно много добро царевично брашно, с което повярвайте ми панирам вече всичко, даже наскоро правих онези невероятни кюфтета със сирене, където заместих галетата с царевично брашно и станаха страхотни.
    Номера беше, че сложих от любимите си подправки и стана един вкус, който изненада дори мен самата. Да не губим време и да ви казвам какви ги забърках.
    Това ястие е май от рода аламинути, защото става доста бързо и е точно за бързо хапване.


    Пиперки и сирене в ароматна панировка!


     Продукти:


    8-10 бр. печени пиперки
    200 гр. сирене /по ваш вкус/ 


    За панировката:
    
    1 яйце
    5-6 с.л. прясно мляко
    царевично брашно
    риган 
    розмарин
    черен пипер
    зеленчукова подправка /някакъв хубав микс ако имате/
    чубрица
    сол
    количествата са каквито на вас ви харесат


    За соса:


    1/2 ч.ч. кисело мляко
    1/2 ч.ч. заквасена сметана
    копър
    сол 




    Смесваме всички сухи съставки.
    Разбиваме яйцето и прясното мляко.
    Потапяме първо в яйцето и после в брашното, пържим в силно загрята мазнина.
    За сиренето ви е нужна малко повече мазнина, защото то не се обръща.
    Поливаме със сос!
    ....о, колко апетитно!



       Мога да ви пожелая само добър апетит! 

понеделник, 12 септември 2011 г.

Славянски гювеч!

    От няколко дни все ме тегли да напиша нещо, но времето все не ми стига, защо денят не е от двадесет часа? Решила съм да редувам нещата, едно сладко, едно солено, въпреки, че в момента имам много хубави сладкиши ще ви предсавя нещо соленичко.
    Свинското не ми е силна страна, не умея особено да го приготвям, може би защото не обичам много, но понякога трябва да разнообразяваме, а гювеча пък е ястие, което обжавам, тоест колкото повече зеленчук има толква по-добре.



    Изведнъж ми се събраха много задачи наведнъж като например направата на над 50 кексчета за рожденият ден на моето момче и стоенето почти до зори ме изтощти изключително много и тази седмица много се изложих с присъствието си .
    Тази рецепта е отново от моето вече много любимо списание "Домашна кухня", в което наистина намирам много безценни рецепти и чета с удоволствие и съм си отбелязала от там толкова много неща, които искам да направя.
    


    Обичам много гювеч, във всякакъв вариант както ви споменах по-нагоре, преди правех славянският гювеч с картофи, но този път като видях тази със месото си казах това е само за нас, за мен зеленчука, за милото месото.
    Та ако не сте си купили точно това списание, ето я рецептата!


    Славянски гювеч!


     Продукти:


    500-600 гр. свинско месо
    250 гр. ориз
    1-2 глави лук
    2-3 домата
    2 големи пиперки
    зелен боб /това е от мен, имах във фризера и сложих, много е подходящ в случая/
    магданоз
    черен пипер
    червен пипер
    сол
    малко олио




    Нарязаното на кубчета месо се задушава за малко в сгорещено олио.
    Към месото добавяме лукът, пиперките и зеленият боб, заливаме с малко топла вода и оставяме да къкри, подправяме с двата вида пипер и солта.
    Следва ориза и оставете още малко на котлона.
    Прехвърлете в подходяща тавичка и добавете доматите  нарязани на кубчета и посипваме с магданоза.
    Печем на умерена фурна до омекване на ориза.




    Това е за сега! Ястие е много вкусно, направете си го някой ден!

събота, 3 септември 2011 г.

Гръцка мусака!

    Мусаката е ястие, което е на особена почит в нашата къща, най-вече тази, която е с месце. Правила съм мусака толкова пъти, че дори не мога да ви кажа колко на брой и то само тази, която е всеизвестна на всички и много рядко в постен вариант, защото милото все пита, "ами месце няма ли...?".
    Тази рецепта съм ви я обещала от миналата седмица, но нещо напоследък съм толкова изморена и не ми се и готвеше много дори, а за писане да не говорим, но един, два дни като не пиша нищо някак си ми липсва и сядам и започвам.




    Решението да направя точно тази мусака този път беше купуването на пореден брой на списание "Домашна кухня", което беше изцяло посветено на Гърция и невероятната и кухня, та разглеждам аз и виждам тази рецепта и нещото, което ме накара веднага да я направя е подправките, които се използват, а именно канелата.
    Чувала бях, че канелата се използва и в солените ястия, но никога не съм срещала рецепта където да я приложа и сега ето я пред мен и разбира се аз се възползвам.
    Внесох някой промени, но като цяло идеята е спазена.


    Гръцка мусака!


     Продукти:


    700 гр. патладжан
    1-2 глави лук
    2-3 скилидки чесън
    3 домата
    500 гр. кайма /аз използвах смес, трябваше да е телешка, но нямах/
    1 ч.л. риган
    1/4 ч.л. канела
    сол на вкус


    За заливката:
    50 гр. краве масло
    1 с.л. брашно
    400 мл. прясно мляко

    
    Нарязваме патладжана на колелца или на дълги филии, посоляваме и оставяме на страна да се отцедят.
    Изплакваме и запичаме в сух тиган, другият вариант е в тава леко наръсени с мазнина и запичаме за 20 минути на 200 градуса.
    Ситно нарязаните лук и чесън запържваме и като поомекнат добавяме доматите и изчакваме да се сгъстят.
    Прибавяме каймата и подправките.
    Приготвяме соса като запържваме брашното в сгорещеното масло и разреждаме с прясното мляко, посоляваме и оставяме на страна.
    В керамичен съд подреждаме каймата със зеленчуците, патладжана и полейте със соса. Печем за 40-50 минути на 180 градуса.
    Това е сравнително лесно и много вкусно ястие, което ако не сте правили опитайте,/заради канелата/.
    Направете си една хубава салата и добър апетит!




    P.S. Тази статия е поздрав към Жани, която така умело ни води из цяла Гърция!
    ... и със сигурност това няма да е последната гръцка рецепта!