Пълнени тиквички

     Обичам лятото и всичките му блага, най-много се радвам на вкусните градински зеленчуци, които са толкова хубави, че понякога нямам насита. Днес ще говоря за тиквичките, така любими на мнозина от нас, казвам това защото милото /Мартин/, когато се запознахме не ядеше тиквички, но това се промени разбира се. 

    В предишната публикация споменах за тези тиквички, които направих заедно с шницелите и сега ще ви разкажа за тях.

    Тиквичките са едни от любимите ми, всичко приготвено с тях ми е много вкусно и винаги когато се сетя правя нещо различно. 

    Това е моят вариант на тиквички с ориз, трябва малко повече търпение и време, но резултата си заслужава, като че ли вкуса става малко по-наситен, а и изгледа е важен.

    Може да сервирате даже за предястие на гостите си, но ние си ги хапнахме за основно ястие.

Пълнени тиквички

Продукти:

    За 3-4 порции:

    6-7 малки тиквички

    1 ч.ч. ориз

    1 глава лук

    1 скилидка чесън

    1 к.л. куркума

    1 к.л. джинджифил

    3 ч.ч. горещ бульон или вода

    сол

    малко копър

    малко мазнина

    За соса:

    1 ч.ч. кисело мляко

    още малко копър

    сол

    1/2 скилидка чесън 

    и това, което остана

от тиквичките

    В малко мазнина запържваме нарязаните на дребно лук и чесън и  добавяме предварително измитият ориз, /дори може и малко накиснат/, заливаме с бульона и оставяме почти до готовност, сваляме от котлона и подправяме.

    През това време издълбаваме тиквичките с помощта на уреда, с който се почистват пиперки /просто не знам как се казва/, осоляваме и пълним почти до горе, нареждаме в тавичка и поливаме с малко топла вода и мазнина, покриваме с фолио. Печем на 190-200 градуса около 45 минути, като през последните 5 минути може да се махне фолиото.

    В малко подсолена вода слагаме това, което издълбахме от тиквичките и сваряваме. В подходяща купа /аз използвах мерителната чаша на пасатора/, поставяме изстиналите тиквички, киселото мляко и всичко нужно за соса и разбиваме.

    Извода за мен а следният, стана едно сполучливо ястие, което ще правя и друг път, може би и малко по различно! Надявам се да ви е харесало моето представяне на една обикновена рецепта!

    Да ви е сладко!

    

  

  

   

    

    

Шницели - всичко по четири!

    Днес получих коментар, който ме озадачи. Обръщам винаги специално внимание на негативните, дават ми леко предизвикателство. Тези шницели са великолепни и винаги ми се получават и не можах да повярвам че са станали "отвратителни". Тъкмо повод за днешната вечеря, а и отдавнашното ми намерение за подновяване на снимките. Това е моят отговор на коментара, не винаги вината е в другите.
   По принцип не обичам да пържа, многото мазнина, пръскането и миризмата ми идват в повече, но имам толкова любими ястия, които трябва да се изпържат, че се примирявам и после чистя като ненормална. 
   Така снощи "запретнах ръкави" и направих едни шницелчета и едни тиквички, /за които ще пиша в следваща публикация/. Рецептата я знам от моята майка, а когато ги видях за първи път си помислих, че ги е купила от магазина, а тя ми казва "...ама, как аз съм ги правила, много са лесни!", е колко пък да са лесни?

     Наистина е така! Дори и да ви дойдат гости ненадейно може доста бързо да ги приготвите, защото не изискват кой знае какви подготовки!
    Общо взето вечерята ви излиза доста евтино и на всичко отгоре и много вкусна! Всъщност тук не се пържи в много мазнина и си спестих доста работа за след това.

  
    Шницели - всичко по четири!


     Продукти:


     За 12 големи шницела или доста повече по-малки
    250 гр. кайма
    2 средни глави лук 
    4 средни картофа
    4 яйца
    4 с.л. брашно
    1 с.л кисело мляко
    1 ч.л. сода бикарбонат
    сол
    черен пипер
    чубрица
    магданоз
    
    Ето това е, сега разбрахте ли защо наистина са лесни.
    В подходяща купа настъргваме картофите и лукът, добавяме каймата и яйцата, леко поразбъркваме и добавяме и другите неща и сега вече смесваме 
всичко добре. Става малко течно, но без паника!
    Загряваме тиганче с мазнина и сипваме с черпак с дебелина и големина колкото искате, изпържват се доста бързо. 
    Получиха се много добре, винаги се учудвам на количеството, което излиза от всичките тези продукти, пак станаха много!

    Направете си ги някой път и... Да ви вкусно и сладко!

Пица "Casa Perfetta"

   Може би наистина обичам Италия, всяко ястие, което е италианско ми е любимо, абсолютно всяко.

    Знаете ли каква е историята на пицата, а че има дори закон за Традиционната италианска пица? Мисля, че първата е от Неопол и от там започва всичко наречено пица.

    Ако направя социологическо проучване, какъв процент от хората обичат пица, числото най-вероятно ще е 99,9...%, а аз ако трябва да говоря за себе си при мен е на 100%, защото това е едно от любимите ми ястия, мога да консумирам по всяко време и всякакъв вид.

    Толкова е вълнуващо да правиш пица, да замесиш тесто, да измислиш какъв вид плънка искаш този път, да я гледаш как се изпича и кашкавала се разлива навсякъде, олеле пак искам да направя!

    Съществуват толкова много видове пица, че е трудно да се избере любима, но винаги има фаворити.

    Тази, която ще ви представя е една от най-хубавите, които съм правила!

    Ако ще правите вкъщи пица, по възможност правете блата, няма нещо по-хубаво от това. Използвала съм всякакви видове купени блатове и теста, но домашното тесто е несравнимо, май някъде вече споменах, че обичам да работя с брашно.

    Ето я и нея!

   

    Пица "Casa Perfetta"

    Продукти:
    
    За тестото:

    300 гр. брашно и допълнително за доумесване и разточване

    2-3 с.л. зехтин

    1 с.л. суха мая

    1 ч.л. сол

    150 мл. вода

    олио за намазване

    За плънката:

    тук няма мерки, тук всичко е по-много:

    сръбска наденица /няма по-ароматна от нея/

    зелена пиперка

    хубав кашкавал

    риган

    розмарин

    черен пипер

    чубрица


    Пресяваме брашното и си правим кладенче, добавяме солта и маята. Тестото замесваме като постепенно добавяме водата, лесно е! Нека се получи меко и пухкаво тесто, поставете го в купа за да втаса /около 30-40 минути/.
    През това време подготвяме плънката.
    Намазваме си тавата и посипваме с брашно за да не ви се събира блата.
    Когато тестото втаса разточваме на форма каквато ни душа иска или каквато тава имаме.
    Моята тава е голяма, квадратна от тези, които са към печките, така че пренасям блата с помощта на точилката.
    Разнасяме доматеното пюре без ръбовете, поръсваме с риган и розмарин, следва наденицата и кашкавалчето, черното пиперче и чубрицата.
    Печем на 180-200 градуса докато кашкавала се запече.
    Готово е!

                                                              Облизвам си пръстите! Нека Ви е сладко!